Стиховете се различават от прозаичните произведения по наличието на чести прекъсвания на редове. Когато публикувате стихове на сайта, трябва да оставите едно разстояние между редовете и двойно - между строфи, например катрени.
Инструкции
Етап 1
Уверете се, че стихотворението, което ще качите на сайта, е създадено лично от вас или че имате право да го представите публично (по договор, безплатен лиценз или поради прехвърлянето му в публичното достояние).
Стъпка 2
Когато поставяте стихове на сайта, е удобно да използвате HTML тага
… Поставете го пред парчето текст и поставете затварящия таг след него
… Стихотворението ще се покаже с монопространствен шрифт (ако е наличен в операционната система на посетителя на сайта), докато множество интервали и прекъсвания на редове ще бъдат показани без никакви модификации, например:
Вчера написах поезия
Искам да ги покажа на света.
Вместо гъше перо
Реших да взема клавиатурата.
Радвам се на успеха по някаква причина.
Седя, гледам - няма да късам
Око от екрана. Красотата!
Сега ще се обадя на всичките си приятели.
Стъпка 3
Ако сте доволни от необходимостта да редактирате текста на самото стихотворение, за да поставите етикети на всеки ред, подредете го по следния начин:
И така приятели дойдоха при мен.
И те казват: „Какъв срам!
Не се ли срамуваш, поете
Гледате монитора с усмивка?"
След това натиснах F5 -
Разгледайте коментарите, И четох с изненада
Кратък коментар: "CERE!"
Ето тага
се поставя преди реда непосредствено след двойното разстояние и етикета
- преди реда непосредствено след единичния ред. Шрифтът в стихотворението, изложен по този начин, за разлика от предишния случай, по никакъв начин не се променя. Затварянето на двата маркера е желателно, но не е задължително.
Стъпка 4
Ако вашият сайт използва система за управление на съдържанието (CMS) MediaWiki или подобна, използвайте маркера, за да публикувате стиховете. Затварянето му е задължително. Той действа по същия начин като етикета
в HTML, но не влияе на външния вид на шрифта. Например:
След това седях два часа, Унило отпусна очи
И той погледна стиховете си, И по бузата ми потече сълза.
Читателят освирква поезията, Стиховете не бяха приети от приятели.
И аз бях тъжен и си помислих:
Наистина ли съм посредственост?
