Когато въвеждате този или онзи адрес в лентата за търсене на браузъра, почти никой не мисли за значението на странните съкращения www и http. Те се считат за същия интегрален атрибут на адреса на сайта като индикацията за домейн зоната, но в съвременния свят тези съкращения са по-скоро атавизъм.
Изобретателят на WWW и HTTP е британският учен Тим Бърнърс-Лий, който предложи да използва Интернет, за да улесни работата с документи в организацията, в която е работил.
За да разберете какво означават www и http в адреса на сайта, както и да разберете защо са необходими, трябва да разгледате историята на световната мрежа. Интернет е изобретен през 1989 г. като средство за съхраняване и предаване на данни в хипертекстов формат. Тук хипертекстът се отнася до начин за организиране на информация чрез изграждане на връзки и връзки. В общ смисъл хипертекстът е всеки текст, който съдържа връзки към други текстове, например енциклопедия. Уебсайтът е и колекция от хипертекстови документи.
Какво е WWW?
Тим Бърнърс-Лий също е автор на първия уебсайт в света, който компилира уроци за изграждане на сървъри и браузъри.
Технологиите в началото на 90-те години на миналия век тепърва се развиваха, така че различни сървъри бяха използвани за различни нужди. Например, имаше отделни сървъри за прехвърляне на файлове (ftp), за изпращане на електронна поща (поща) и за достъп до хипертекстови документи (www). Съкращението WWW е получено от World Wide Web, което се превежда като World Wide Web. Много често World Wide Web се бърка с Интернет, въпреки че в действителност Интернет е просто набор от компютри, свързани в обща мрежа, и WWW е едно от средствата за предаване на данни. Тъй като именно World Wide Web е най-популярният начин за използване на Интернет, префиксът www често се пропуска в адреса на сайта, тъй като по подразбиране се приема, че потребителят се интересува от хипертекст.
Протокол за хипертекст
Що се отнася до HTTP, това съкращение също се формира чрез съкращаване на понятието HyperText Transfer Protocol, тоест "Hypertext Transfer Protocol". Това се отнася до специфичен стандарт за кодиране и обработка на данни, който позволява на потребителите да преглеждат уеб страници под формата на хипертекстови документи. Протоколът http работи по следната схема: клиентът формира заявка и я адресира до сървъра, който обработва тази заявка и изпраща резултата на клиента. С течение на времето http започна да се използва не само за хипертекст, но и за други видове данни, така че съвременните браузъри го използват автоматично, освен ако не е посочено друго, например протоколът за прехвърляне на ftp файл.
