Когато потребител на интернет разглежда уеб страница, той иска тази страница от уеб сървъра. Ако адресът на сайта е въведен в реда на браузъра, браузърът прави заявка от уеб сървъра за уеб страницата и сървърът изпраща данни за него на компютъра на потребителя.
Инструкции
Етап 1
Думата „сървър“е от английски произход, буквално означава „обслужващо устройство“. В областта на компютърните науки сървърът е отговорен за предоставянето на информация на мрежовите ресурси.
Стъпка 2
Когато уеб сайт се създава на уеб сървър, му се присвоява IP адрес. IP е съкращение от Internet Protocol. IP адресът се състои от десет точки с цифри (например 127.21.61.137). За да направи заявка от уеб сървър за определен сайт, браузърът на компютъра трябва първо да открие IP адреса на този сайт. Ако тази информация не е в кеша на браузъра, тя прави съответна заявка от DNS сървъра през Интернет.
Стъпка 3
След това DNS сървърът казва на браузъра, на кой IP адрес се намира сайтът. След това браузърът изисква URL адреса на сайта от уеб сървъра. Сървърът отговаря, като изпраща исканата страница. Ако тази страница не съществува, сървърът изпраща съобщение за грешка. Браузърът получава съобщението и го показва.
Стъпка 4
В професионалния свят в такава ситуация браузърът се нарича "клиент", а уеб сървърът се нарича "сървър". Също така тези понятия се отнасят за компютрите. Тези компютри, които действат като уеб сървъри, се наричат сървъри, а тези, които се свързват с Интернет, за да получат информация, се наричат клиенти.
Стъпка 5
Уеб сървърът обикновено съдържа информация за повече от един сайт. Много хостинг компании предоставят място за стотици или дори хиляди уебсайтове на един уеб сървър. Всеки уебсайт обикновено получава свой собствен уникален IP адрес. Този адрес се дешифрира от DNS сървъра, за да се получи името на домейна.
Стъпка 6
Имената на домейни съществуват поради причината, че повечето интернет потребители трудно запомнят десетцифрени числа, които са IP адреси. Освен това тези адреси понякога се променят.
Стъпка 7
Всеки сървърен компютър осигурява достъп до информацията, съхранявана на него, чрез номерирани портове. Всяка услуга, предоставена от сървъра (имейл, хостинг) има свой собствен порт. Клиентите се свързват с услугата чрез IP адрес и през порт.
Стъпка 8
Когато клиент се свърже със сървър на порт, той използва протокол. Протоколът е текст, който показва как клиентът и сървърът ще комуникират.
Стъпка 9
Всеки уеб сървър отговаря на протокола HTTP. Най-основната форма на комуникация, разбираема от HTTP сървър, съдържа само една команда: Вземи. Първоначално протоколът беше ограничен до сървъра, изпращащ искания файл на клиента и изключващ се. По-късно протоколът беше подобрен и целият URL адрес беше изпратен на клиента.
Стъпка 10
Когато потребителят напише името на URL адреса в реда на браузъра, браузърът разделя името на три части: протокол, име на сървър, име на файл. Браузърът получава информация за IP-адреса на сайта чрез името на сървъра и с негова помощ се свързва със сървърния компютър. След това браузърът се свързва към уеб сървъра на този IP адрес през порта. Следвайки протокола, браузърът изпраща на сървъра команда „Получаване“. Сървърът изпраща HTML текст към уеб страницата. Браузърът чете HTML таговете и форматира страницата за екрана на клиентския компютър.
Стъпка 11
Повечето уеб сървъри използват мерки за сигурност. Например те могат да ограничат достъпа до информация с парола и вход. По-усъвършенстваните сървъри повишават нивото на защита, като защитават ресурса чрез криптиране на информация между клиента и сървъра, така че личната информация (номер на кредитна карта, телефонен номер) остава недостъпна за други потребители. Всичко по-горе се отнася за така наречените статични страници, тоест тези, които остават непроменени, докато създателят ги поправи.
Стъпка 12
Но има и динамични страници. На тях всеки потребител може да търси ключова дума, да прави записи в книги за гости, да коментира. В този случай уеб сървърът обработва информацията и генерира нова страница. В повечето случаи се използват CGI скриптове - специални команди, които ви позволяват да модифицирате уеб страница.
