В класическия смисъл Интернет е комплекс от много компютърни мрежи, предназначени да съхраняват и обменят информация. Интернет често се нарича световна или глобална мрежа. Експертите изчисляват, че към средата на 2012 г. повече от 30 процента от световното население е използвало Интернет. И интернет се появи благодарение на конфронтацията между две суперсили.
НОРАД
През 1949 г. в Съветския съюз е тествана атомна бомба, а 3 години по-късно - водородна бомба. През 1957 г. първият изкуствен спътник на Земята е изстрелян от космодрума, принадлежащ на СССР. Най-голямата държава на планетата има превозно средство, способно да транспортира ядрен заряд навсякъде. Американското правителство беше загрижено за нововъзникващата ситуация и инструктира учени и инженери да създадат система за ранно предупреждение за всяка заплаха. Най-кратката траектория на ракетите, която Съветският съюз може да изпрати към Съединените щати, преминава през Северния полюс и следователно в Северна Канада е построен комплекс със система за предупреждение, наречен NORAD. Уви, въпреки развитата мрежа от станции, такава система би могла да уведоми силите за сигурност за приближаването на ракета само 10-15 минути преди те да достигнат повърхността на земята.
През 1964 г. близо до Колорадо Спрингс започва да работи подземен център за управление на системата NORAD. С помощта на мощни компютри по това време информацията, идваща от станциите, започва да се обработва много по-бързо. В рамките на две години към системата бяха свързани услуги за въздушен трафик, а скоро и различни метеорологични служби. По този начин в средата на 60-те години в САЩ функционира глобална компютърна мрежа, която се използва не само от военните, но и от гражданските организации и ведомства. Но беше невъзможно да спра дотук. В СССР те започват да зареждат с такава мощност, които са способни да изравнят планината Шайен, в дълбините на която се е намирало „сърцето“на NORAD. Само един точен удар и системата ще се повреди. В САЩ започна търсене на други методи за създаване на мрежа, способна да функционира дори след поражението на няколко произволни области.
АПРАНЕТ
В края на 60-те години специалисти от няколко американски университета разработиха и установиха стабилна работа на единна компютърна мрежа, наречена APRANET (Advanced Research Projects Agency Network). През 1968 г. в Станфордския университет е демонстрирана хипертекстова система. Година по-късно експериментът за прехвърляне на думи между компютри беше признат за успешен. Два електронни компютъра бяха инсталирани на разстояние 5 метра. От един такъв компютър на друг се предава думата вход. Връзката обаче беше прекъсната след предаването само на две писма. През 1969 г. мрежата включва компютри от 4 образователни институции: Калифорнийския университет (Лос Анджелис), Калифорнийския държавен университет (Санта Барбара), Станфордския университет и Университета на Юта. Парите за развитието на системата бяха преведени от Министерството на отбраната на САЩ. APRANET се оказа толкова удобен, че учените започнаха да го използват. Първият сървър на бъдещата световна мрежа беше компютърът Honeywell DP-16, който имаше 24 килобайта RAM.
През 1971 г. е създадена първата програма за създаване и изпращане на имейли. През 1973 г. мрежата стана международна. С помощта на трансатлантически телефонен кабел беше възможно да се свържат компютри в САЩ, Норвегия и Великобритания. През 70-те години по мрежата се предаваха главно имейли. По същото време се появиха първите пощенски списъци и табла за съобщения. В света имаше няколко десетки подобни системи, които не можеха да взаимодействат помежду си поради технически различия и тогава започна процесът на стандартизиране на протоколите за пренос на данни, който приключи през 1982-1983 г. На 1 януари 1983 г. мрежата APRANET започва да използва протокола TCP / IP, който успешно се използва и досега. По това време повечето хора наричат APRANET интернет.
ИНТЕРНЕТ
През 1984 г. APRANET имаше конкурент. NSFNet (National Science Foundation Network) стартира в САЩ. Той беше съставен от няколко по-малки мрежи като Bitnet и Usenet и имаше много честотна лента по това време. Именно тези два фактора станаха причина, че името „Интернет“все още беше присвоено не на APRANET, а на NSFNet. Само за 10-12 месеца към мрежата бяха свързани около 10 000 компютъра.
През 1988 г. стана възможно общуването в реално време в Интернет. Това се случи благодарение на протокола IRC (Internet Relay Chat). Концепцията за глобалната мрежа, както се разбира днес, е разработена през 1989 г. от Тим Бърнърс-Лий. Той също така се смята за създател на протокола HTTP и езика HTML.
През 1990 г. APRANET престава да съществува, тъй като губи от NSFNet във всички отношения в състезанието. През 1991 г. Интернет стана публичен, а през 1993 г. се появи първият интернет браузър Mosaic. До 1997 г. около 10 милиона компютъра са свързани към Интернет.
