IP адресът е уникален адрес за мрежово оборудване. Той е предназначен да идентифицира персонални компютри, концентратори, комутатори или рутери в мрежата.
Инструкции
Етап 1
IP адресът има две части. Първата част е мрежовият номер, който може да бъде избран от администратора произволно или в съответствие с препоръката на специално Интернет звено (Мрежов информационен център, NIC). Втората част на IP адреса е номерът на хоста, който се задава независимо от адреса на хоста. Целият адрес е четирибайтово съобщение от формата 192.168.1.200. Всяко число в тази група е стойността на един от байтовете, записан в десетична форма. Можем да кажем, че IP адресът не характеризира отделен компютър или хъб, а една връзка на дадена локална или глобална мрежа.
Стъпка 2
Всички IP адреси могат да бъдат разделени на няколко класа. Мрежите от клас А от този тип имат числа в диапазона от 1 до 126, а номер 127 е запазен за обратна връзка при тестване на работата на хост софтуера, без действително изпращане на пакет по мрежата. Този адрес се нарича обратна връзка. Номерът на мрежовия адрес е един байт, останалите три са за номера на хост и мрежа.
Стъпка 3
Клас B Обхватът на числата за такива мрежи е 128-191. 2 байта са разпределени за адресната част на мрежата и възела Клас SS Мрежите от този клас са проектирани да използват не повече от 28 възли. Обхватът на адресиране е в диапазона от числа 192-223. Адресната част е 3 байта, а адресът на възела е един.
Стъпка 4
Клас D Този клас обозначава специален, многоадресен адрес, чийто адрес не е разделен на полетата на мрежата и номерата на хоста. В този случай възлите автоматично идентифицират към коя група принадлежат. Пакетите информация, изпратени по мрежата, се получават от всички възли от този тип наведнъж. Обхватът на числата е 224-239.
Стъпка 5
Клас E Този тип понастоящем не се използва, той е запазен за бъдеща употреба. За подробности относно класовете IP адреси вижте фигурата.
